Начало » Блогове » Блог на Ново Поколение » Онези кратки, но толкова ценни моменти
Онези кратки, но толкова ценни моменти
Дата: 13 февруари 2012 17:53
Автор: Лили Даскалова
Прибирам се след поредния ден, в който съм работила до късно и малкото ми момче нетърпеливо ме очаква в къщи. За него аз съм като слънцето, без което не можеш. То те топли, дава ти светлина и освен това ти носи усмивка. То е този фактор, за който дори не се замисляш, просто очакваш да е там всяка сутрин щом отвориш очи. Та и ние сме в този сезон когато аз все още съм му толкова необходима.
Още щом открехвам вратата и той вече ме е чул и се появява с едни по детски ококорени очички. В ръцете си държи дигитален фотоапарат - при това чужд и с вълнение го разглежда.
Прекрачих прага и шумно затръшнах вратата след себе си. Мислех си, че тепърва ще трябва да чистя и готвя за немалкото си семейство състоящо се от пет члена: съпругът ми и трите ни деца на 10, 5 и любопитното момче на 1 годинка, за което е и нашата история.
Та влизайки с тези мисли в главата си изведнъж вниманието ми бе привлечено от малкия фотограф насреща. Щом видя кой влиза лицето му светна. Затича се, а аз можех да чуя как баща му го вика, опитвайки се да открие фотоапарата. Щом дойде достатъчно близо спря, за миг се зачуди какво да направи погледна фотоапарата - неговата скъпа придобивка после погледна мен и решението беше взето. Наведе се и остави апарата в краката си, след което вдигна ръчички към мен. Стана ми толкова мило. Гушнах го и се замислих. В неговия ум нищо не се сравнява с любовта на мама. Повече не се и сети да го търси – е поне в близките няколко часа!
Колко е сладко когато Бог ти дава да вкусиш от Неговата практична мъдрост! Мислех си колко от нас са готови да пуснат всичко, което държат в ръцете си. За нас няма сезони на независимост, няма време, в което си достатъчно пораснал и вече не се нуждаеш от любовта и мъдростта на могъщия Създател. Понякога сме склонни да стискаме в ръце нищожното, временното, което имаме и не сме готови да го пуснем, за да придобием вечното и истинското.
Този ден научих, че колкото и ценно нещо да държа в ръцете си щом Бог се появи на прага съм готова да го пусна! Нищо не се сравнява с любовта на Татко и аз не желая да пораствам дотолкова, че да не го разбирам!
Дано и вие сте научили нещо от тази история!
Коментари: 2
Отговор #2: чт март 08, 2012, 15:25:13