Излезнахме на следобедна разходка с моето куче - Девора в гората и всичко вървеше както обикновено.
Програмата й се състоеше от: бягане, риене на дупки, хапване на вкусна трева и т. н.

Всичко беше нормално както всеки ден. След като реших да се прибираме от приятната разходка я извиках, защото риеше и за момент видях нещо странно в поведението й. Вървеше много бавно, но помислих, че се е уморила. След като пристигна при мен й сложих верижката и тръгнахме, но на втората крачка тя не искаше да помръдне, остана права за няколко секунди, след което сви едното си краче, след това другото и легна.
Звъннах на съпруга ми и му казах, че кучето ни не е наред и не иска да стане.
Започнах да я викам по име, но от нейна страна нямаше никаква реакция. Започнах да я масажирам. Видях че притвори очи, изпъна се и муцунката й от розова стана синя.От устата й излезе пяна, пулсът й започна да намалява, след което не го усещах.
Изпаднах в безсилие и започнах да плача. Нямаше никой.
Мъжът ми пътуваше към нас, но на мен ми се стори цяла вечност. Тогава започнах буквално да крещя, да викам към Бога за помощ.
Аз знаех много добре пред Кой стоя и вярвах и бях убедена, че Той може да я възкреси. Не мога да го обясня, но бях като удавник готов да се хване за сламка.
Започнах да му се покланям и да казвам, че Той е Могъщият, който държи всичко в ръцете си и да му благодаря за всичко, което беше направил в моя живот и най - вече за свръхестественото чудо - за изцелението от киста на л. яичник, която киста беше 7.5 мм.
Докторите бяха шокирани от това, което Бог беше направил и славеха и признаваха Него.
Отклоних се за малко, за да ви опиша, че аз наистина вярвам в чудесата на Бог без да се съмнявам.
Това е като да стоиш, да вярваш, но не просто да вярваш 50 на 50 , а 100%, да си убеден, че Бог може да я възкреси.
Просто му казах, че аз се прекланям пред Могъществото Му, пред Славата Му, пред Изцерителната Му Сила и Възкресителната Му Сила. Молех Го да ми я подари отново. Не бях съгласна да умре така и му Го казах. Не исках кучето ми да умре по този начин и си я искам отново.
Това е да стоиш твърдо и да не се разколебаваш, и да вярваш в чудото. И то стана.
Когато видях колата ни да идва, аз започнах да повтарям: Благодаря ти, Татко. Благодаря ти, Татко. И когато мъжа ми изкочи от колата с вода, защото аз нямах в себе си, изведнъж и двамата видяхме чудото. Кучето ни отвори очи и аз започнах да я разстривам. Тя постепенно стана, беше замаяна, пи вода и се качихме в колата.
По време на прибирането ни към вкъщи мъжът ми, ми сподели,че се е молил със същата молитва и разбрах, какво е двама да се молят в единство в Духа.

През цялото време плачех от радост и славех Моят Баща за Неговата Слава и Могъщество.
Това е Нашият Небесен Баща и заради теб, Той може да направи не едно, а безброй чудеса, за да ти покаже Кой всъщност е Той.
Коментари: 5
Отговор #3: Wed February 08, 2012, 11:49:41