Андите – трудно и усилено шофиране!!
Дата: 31 май 2011 13:36
Автор: Пламен Цолов
Да оставя асфалтираните пътища беше хубава почивка за мен. Исках да видя една истинска планинска страна. На картата всичко изглеждаше близо, но това беше доста подвеждащо. Отне ми много дни(5 от върха на Перу до столицата Лима) да прекося Андите шофирайки без да спирам между 8-10 часа на ден! Пътищата бяха тесни и мръсни, скалисти пътища с хиляди завои и серпантини! Трябваше да бъда нащрек. Слава на Бога, че не валя дъжд, който можеше да обърне прахта в кал! Нямаше много голям трафик, което беше добре и гледката беше изумителна!
Натисни тук за да гледаш видео клип от Андите
Изкачих се високо в планината и въпреки че бях близо до Екватора стана изключително студено.
Най- високата точка до която стигнах беше 3800 метра над морското равнище.
Двигателят ми започна да прекъсва, но слава Богу никога не спря!
Удивително ясно сини небеса изпъстрени с бели пухкави облачета, които направо ти спират дъха,
заедно с прострелите се планински масиви на Андите изпълнени с километри от
дълбоки каньони и тесни клисури….това беше зрелищно!! Свеж въздух и красиви гледки!!
Планинските пътища поставят тялото ти под много по-голям стрес, трябва да си много
по- внимателен и изпънат особено на завоите, за да не се подхлъзне мотора,
а освен това моторът ми имаше тежък товар от двете си страни.
Добре беше , че цялото ми тяло участваше в шофирането.
Едно нещо, с което трябваше да се справя и беше истикски проблем бяха металните кутии за багаж, които бяха много близо до мен отзад. Два пъти се наложи да сваля крака си долу на завои, защото моторът занесе и двата пъти ако не го вдигнех веднага кракът ми оставаше назад, а моторът продължаваше да се движи напред и аз се удрях в металната кутия. Първият път беше много лошо. Това можеше да бъде опасно и да причини счупване на крака. (не моят, но на някой друг!) Бях ударен много лошо и болката продължи известно време. Това се случи първо с десния ми крак, а после и с левия. Решението беше веднага щом докоснеш земята да издърпаш крака си … в крайна сметка привикнах да го правя, но трябваше винаги да внимавам!
Нямаше голямо движение, но имаше малки рейсчета, камиони и мотори. Като обществен транспорт рейсовете караха много бързо. Нямахме много близки срещи, но няколко пъти на завои се изправях срещу голямо превозно средство и трябваше да действам бързо.
Винаги питах хората на пътя или в малките села за информация относно следващия град или за състоянието на пътя. Трябваше да бъда информиран, това беше необходимост и се наложи да практикувам испанския си, тъй като никой не говореше английски.
Бог наистина благослови пътуването ми, на няколко места пътя беше затворен, поради ремонт, но това беше малко нещо. Имаше огромни мега камиони, особено тези за боклук (големи шведски камиони Волво). Докато шофирах видях, че пътят е затворен и има голям оранжав знак и някакви крака висят надолу. Беше пазачът, който беше заспал и понеже аз се приближих доста бързо с шумния си мотор, той се събуди и подскочи! Не му обърнах внимание и продължих нататък, като имах възможност да се промъкна от другата страна на камиона. Това ми спести вероятно повече от час и повече. Имаше много ремонтни табели, където реконструираха пътя и колите чакаха буквално с часове, за да работят. Наложи ми се да чакам на някои от тях и докато чаках разговарях с няколко души и снимах няколко деца на пътя.
Ресторанти
Повечето хора, които работят по тези места са млади, около 14-15 годишни дребни момичета.
Обикновено поръчвах (поло) пиле с ориз и боб и салата. Цената за едно хубаво ядене беше от $1.30 до $2.50. В Боливия работеха дори от още по-малки, 4 годишно дете ми подаваше менюто!
Коментари: 1
Отговор #1: Sun July 31, 2011, 11:48:41