Начало » Блогове » Блог на Пламен Цолов » На път ... и аварии

На път ... и аварии

Дата: 22 март 2011 13:11

Автор: Пламен Цолов

 

 

 

 

 

 

 

 


Днес е 16 март, първия ден от моето пътуване от Картагена до Буенос Айрес – Аржентина.

Часът е един през нощта.
Денят, който чаках от толкова дълго време. Реших да тръгна един ден по-късно

защото трябваше да се занимая с липсващите болтове на мотора,

както и със застраховката, която ми отне още половин ден,

така че реших да хвана пътя към моята първа дестинация– град Мереджин

на разстояние - 8 часа път. Тръгнах, след като приключих с мотора и застраховката,

а това беше към един през нощта, което е наистина късно тук.

 

Кликни тук за да видиш тръгването на п-р Пламен

 

Изобщо не е безопасно да се кара

в повечето от Южно американските страни през нощта, заради наличието на животни,

дупки по пътя и крадци, така че трябваше да предвидя да пътувам и да пристигна през деня.

Понеже не го направих по целия път до Мереджин, реших да остана близо до пътя на моята

първа дестинация. Трябваше и да привикна да карам с двата големи сака,

от двете страни на мотора, особено в градски условия с цялото ми останало „моторно“ облекло.

 

 

Дъжд !!!

Времето беше толкова слънчево и толкова хубаво последните две седмици в Колумбия,

а още от първия ден на моето пътуване то се промени и започна да вали... и то да вали като из ведро.

Докато си сложа дъждобрана вече бях напълно мокър.

След като спрях бях карал вече четири часа под дъжда, от които три преминаха под пороен дъжд.

Повечето от автобусите и камионите на пътя караха с видимо големи затруднения под дъжда.

 

Кликни тук за да видиш дъждовния ден

 

 

Първа авария...

От тук нататък сякаш всичко, което се случваше беше, за да ме обезкуражи. 

Няколко предизвикателства ми се стовариха на главата изведнъж... поройния дъжд,

после моторът ми взе да прекъсва и накрая се счупи. Това се случи в малък град,

където отидох в един сервиз за мотори, попогледнаха го и аз бях абсолютно сигурен,

че нямат никаква идея какво му е и какво да направят.
Изобщо не съм наясно с механиката, така че трябваше да потърся някаква помощ.

Поиграха си с карбуратора и ми казаха, че трябва да се почисти, което и направиха.

След като приключиха ме увериха, че моторът може да изкара чак до Буенос Айрес…

Заради времето трябваше да прекарам нощта там. На следващия ден се насочих

към града, към най- опасните планински пътища на Колумбия, известни

с множеството си отвличания и престъпления - към град Мереджин, който се слави

като най-опасния град в страната. Там имаше полицейска проверка на

всеки четвърти километър – много силно полицейско присъствие,

като не се брои случайния контрол.

 


Втора авария

 Моторът ми почна да прекъсва наново и след като най-накрая бях влязъл в град Мереджин,

град с четири милонно население, в най-голямото задръстване, без място за отбивка,

моторът ми се счупи за втори път.

Джи-пи-есът ми също току-що беше спрял и аз се опитвах да се обадя на единствения човек,

който познавах там, а той не отговаряше. Малко е да се каже, че бях „в безизходица“.

Дълго е за разказване, но Бог е винаги верен. Емануил пътуваше заедно с мен.

Бях на пътя, опитвах се да вървя, доколкото можех в ужасния трафик, където беше и тясно.

В един момент видях един човек с мотор, дойде и спря пред мен. Това беше същият мъж,

който бях срещнал за кратко в планината и си бяхме разменили няколко думи.

Той дойде и започна да вика хора да ми помагат.

Заедно успяхме да преместим мотора от задръстването. Остана с мен повече от час ,

а вече беше започнало да се смрачава. Той успя да се свърже с моя приятел.

Дойдоха с един камион и ме закараха на църква.

Попитах мъжа как се казва, той ми отговори Исус , казах му, че е моят ангел.

Отговори ми по достойнство. Имал дъщеря, на име София... името на града ,

в който аз живея.... невероятно. Благодаря ти Господи за този човек.

 

Най-накрая се озовах в църквата и пасторите бяха много гостоприемни и толкова ми помогнаха.

Закарах на другата сутрин мотора си в сервиз на Сузуки за да бъде поправен.

Всички полицейски мотори там бяха същите като моя, така че техниците добре го познаваха.

Беше карбураторът и те трябваше да го почистят изцяло два, три пъти, което отне два дена.
 



Напишете коментар

  • задължителните полета са маркирани с *.