Интервю на група Екстремум
Дата: 29 март 2011 13:23
Автор: Даниела Енчева
Рокаджийка, която работи като детска учителка! Не, тя не се облича само в черни дрехи и
няма десетки обици и цветни татуировки. Тя е Дени (Младенка Грудева) от християнската рок
група Extremum (Екстремум), в която свирят двамата със съпруга й Боби вече 12 години. И
въпреки, че приема Extremum по-скоро като хоби, с каквото и да се занимава, мисълта й винаги
е насочена към музиката. „Свирим по клубове, по фестивали в България и в чужбина – казва
Дени. - Бог ни е отварял път и врати да свирим на много места. Това е нашето служение и
мисия!”
Преди година Бог подарява на Дени и Боби най-големия подарък – малката Спасена. Налага
се „мама” да отсъства от сцената за няколко месеца и сега се завръща с нови песни, ново
отношение и очакване за пробив.
РОК + БОГ + БЕБЕ
Пееше ли на сцена като бременна?
Даа-ааа! До четвъртия месец включително имах
концерти. После ходех на репетиции, момчета-
та мислеха песните и ми ги изсвирваха, за да
направя вокалите...
Как реагираше малката на рок-музиката?
Подскачаше в корема ми! Тя и сега се радва на всякаква музика, и пее, поклаща се...
Веднъж се бяхме събрали с китарите да свирим, но не мо-
жахме нищо да изпеем, защото тя пригласяшес много силен глас (смее се заразително).
Дава заявка за присъединяване към група-та :)
Защо се решихте на дете в по-късна възраст?
Ние сме семейство от 18 години. Бяхме на 20, когато се оженихме, мислехме, че сме
още деца и 10 години изобщо не се замисляхме за дете. След това обаче започнахме да проб-
ваме, кога по-усърдно, кога не толкова, но...не се получаваше. Трябваше да изчакаме още
7 години... питахме се дали някога ще имаме дете... Най-трудното е, когато всеки лекар ти
казва нещо, а следващият го отрича. След поредица неуспехи попаднахме на д-р Стаменов,
който ни каза, че не вижда някаква конкретнапричина. Проведохме изследвания, лечение и
накрая получихме добър резултат. Сега, от личен опит насърчавам младите семейства:
Не оставяйте липсата на пари да ви спира да имате дете: „Още не сме се установили,
нямаме собствено жилище, нямаме това, нямаме онова...” По тази логика все нещо
няма да ви достига, за да имате дете! Вярваме, че ако ви е дал дете,Господ ще ви помогне
да го отгледате.
Какво бихте направили, за да си спестите 7-те години ходене по мъките?
Не бихме чакали толкова! Мислехме си, че когато поискамедете, веднага ще дойде, но
не стана така. Господ дава живота! Мислехме, че контролираме живота си и че от
нас зависи всичко, но се оказа, че не е така.
Как се отглежда бебе от двама рокаджии?
За мен в началото беше много трудно, защото съм свободолюбив човек, обичам постоянно
да бъда навън, да пътувам, да участвам във всичко. Първия месец се питах: „Аз кога ще
ям, кога ще кърмя детето, кога ще спя, когаще излизам някъде...” Трябваше да преодолея
този период. След 3-4 месеца свикнах и стана супер приятно :) Намирах време да си
върша и предишните неща. Готова съм да правим нови песни, да продължим развитието
на групата, но по нов начин.
Какви нови търсения породи в теб периодът на затишие?
Мисля си за по-голяма промяна.
В България е трудно за музикантите. Дори и да свирим в клуб, колко хора
ще дойдат да слушат – само няколко приятели, няма толкова голяма популярност.
Готови сме с 10 нови прекрасни композиции. Молим се да имаме необходимите средства,
за да ги запишем, да направим добър видео клип и да оси-гурим добра реклама, за да ни
слушат не само приятелите, а повече българи.Това е целта на групата – да се чуе музиката ни,
повече хора да бъдат насърчавани.
Пишеш и музика, и текстове за песните ви. Необходима ли ти е специална обстановка,
за да твориш?
Случвало се е песен да ми дойде в ума, докато чакам автобуса на спирката.
Важното е да запомня идеята, а после в къщи я изработвам. Трябва да преспя с
новата песен,да я обмисля. Така беше преди да забременея.
Бях повече индивидуалист, някак си идеите идваха само на мен, давах ги на другите и ги раз-
работвахме. В последно време всичко правим заедно – научих се да мисля заедно с другите и
вече ми доставя удоволствие. Иначе никога не съм обичала да пея сама, не съм търсила инди-
видуална изява като певица.
Ако имаше неограничени възможности и много пари в каква посока би ги вложила?
Тогава щяхме само да свирим, да пътуваме, да правим турнета, да плащаме на телевизиите,
за да въртят нашите клипове... Бихме спонсорирали и други хора на християнското
изкуство, в които виждаме потенциал.
С каква цел бихте употребили по-пулярността си?
Да чуят повече хора за Господ Исус Христос. Да повярват, че щом на нас е
помогнал, може да помогне и на тях. Ние сме живи, дейни хора, не сме ня-
какви задръстени, вярваме в този Бог и за Него пеем.
Често ни казват: „Защо пеете за Бог? Всички ще ви се смеят, а и няма пари в това!”
Отговарям им: „За какво друго да пея – за леки жени и леки коли ли?! Познавам един Бог,
който ме е променил, затова за Него пея!” Ние затова не пътуваме в чужбина да пеем
по ресторанти и по кораби – защото не виждам смисъл да пея за пари по този начин.
По-добре да работя нещо друго, но да свиря музиката, която искам. Хем на мен ми
доставя удоволствие, хем хваля Бога и виждам,че музиката ни достига до хората.
Музиката е специфичен език, който може да достигне до всеки човек. Дори и да не
слушат внимателно, като чуят музика, която им харесва, хората се заслушват и в текста и
откриват, че е нещо различно.
Рокаджиите твърдят, че рокендрол,алкохол и дрога вървят ръка за ръка. Как се
чувствате вие в такава среда?
За мен е мит, че рокендролът върви ръка за ръка с дрогата и т.н. Дрогата върви с
всякакви стилове... Първият ни самостоятелен концерт направихме в Ямбол и
след концерта местните рокаджии ни поканиха в техния клуб. Казаха, че там никой
не стъпвал без тяхното специално разрешение, дори и полицаите (!).
Трябваше да се почувстваме особено почетени. Шефът им каза направо: „Поканихме ви,
за да разберем защо пеете за Бога”. Разказахме му за Бога, той пък обясни, че пишел песни
за дявола... И тогава говорихме, че има два пътя: „Има рай, има и ад, ти пишеш за дявола,
но внимавай къде може да те отведе той”.
Явно са харесали музиката ни, защото ни поканиха да ходим на техните събори.
Там имахме интересно преживяване хората бяха доста пияни, някои дори изобщо не
достигаха до сцената. Видяхме, че имаме влияние, всеки от нас говореше с по двама-трима,
благовествахме кой колкото може. Тези хора ни станаха приятели и оттогава, когато ми-
наваме през Ямбол, се отбиваме. Разказваха ни как помолили Бог за нещо и Той им отговорил.
Виждаме, че дори и след години, това, което сме посяли, дава резултат.
Как приемат в църквите вашата музика?
Много хора я харесват, други твърдят, че музиката ни е от дявола... Тъпо е да кажеш, че ро-
кендролът е от дявола. Не вярвам, че дяволът е творец, той е имитатор. Бог е творецът
на всичко, създал е и музиката във всичките й разновидности. Ако трябва да проследим
откъде се е появил рокендролът, той идва от черните роби в Америка, които са оплаквали в
песни съдбата си пред Бога. Така се е появил блусът, а рокендролът започва от блуса.
Какво е рокът – само музика или стил на живот?
За мен рокът е стил в музиката. Може за някои да е стил на живот, но не и за нас.
Музиката е едно цяло с много стилове. Разликата е в посланието.
Важното е с какви цели се използва - всяка музика може да се използва за добро или
за зло. Дяволът намира начин как да я изопачава и да я прави негова.
Харесваш ли Хилсонг?
Харесват ми бързите им песни, бавните... не ме грабват. Но това е личният избор на
всеки от нас. Не обвинявам тези, които слушат Хилсонг или рап, или каквото и да е
друго християнско... някои добри нехристиянски неща пак могат да ти повлияят за добро.
Аз например не колекционирам, нито си купувам светска музика. Слушам я за информация
какво ново излиза и това е. Не обичам да се храня с музика, която не е посветена на Бога.
Може би затова групата ви е Екстремум(„крайност” – мат.)... В какво точно сте екстремни?
Екстремни сме във вярата си: „Не прави компромиси с това, в което вярваш,
дори и да ти се предлагат възможности!” Както ни се предлагаха... Когато започнахме гру-
пата, един мениджър предложи да изпратим дискове на няколко звукозаписни компании , от-
където ни отговориха: „Много са добри! Но ще трябва да сменим текстовете, да забравим
за Бога и за църквата и... ще правим бизнес.”
Ние се изсмяхме и казахме на мениджъра, че няма да направим компромис с текстовете и
убежденията си. Това много го впечатли и досега ни уважава и ни помага.
Приятелите ви идват ли на вашите концерти?
В началото идваха, но после всеки си пое живота, не всички ходят по клубове, не мога да
ги виня. Би трябвало от страна на християните да има повече подкрепа, не свирим всеки
ден, а веднъж на два-три месеца... Харесват ни, даже ни питат кога ще има концерт, после
не идват... На светските групи приятелите им винаги са там. Като видим, че няма наши хора
на концертите, това ни обезсърчава, но пък и за двама-трима си заслужава да свирим.
Обаждат ли ви се почитатели, хора, на които музиката ви е послужила за добро?
Позната на наши приятели, която наскоро преживя спонтанен аборт, сподели:
„Само една ваша песен ме държи да не направя нещо със себе си...
– песента: Not the end (Не е краят). Моля ви, изпратете ми и другите песни!”
И аз си казвам: Колкото и да ми е трудно и дори понякога да искам да се откажа,
защото си мисля, че нищо не става, че никой не се впечатлява от музиката,
която правим... ето, че има хора, които се насърчават от нея и на които тя помага.
Заради тях си заслужава, а сигурно има много други като тях, които не са ни чули...
Понякога идва ли ви да се откажете?
Често ни е много трудно. Но пък винаги сме мечтали да правим точно това и вярваме, че Бог
ни призовава в него. Научих, че винаги трябва да съхранявам в себе си видението, което Бог
ми е дал: „Чрез музиката, която правите, да стигате до хората. Чрез концерти, фестива-
ли, клубове, самостоятелни изяви, навсякъде където можете да отидете – свирете и гово-
рете!” На всеки концерт говорим за Бога.
На теб кой ти разказа за Бога?
Бях на 18, търсех Бога, ходех в православни църкви. През1990 година отидох на почивка в
Ахтопол и там се провеждаше евангелско богослужение на открито. Три дена поред ходих
пееха много хубаво с китара, а аз естествено се впечатлявам от пеенето. Пасторът говореше
неразбираеми за мен неща. На третия ден се молиха за едно глухонямо дете и аз си помислих:
„Тези са луди! Как е възможно да проговори това дете?”
Но те продължиха да се молят около 10-15 минути. В един момент и аз се помолих: „Боже,
ако наистина Те има, това дете ще проговори, ако Те няма, няма да се занимавам повече да
Те търся!” Детето проговори. Бях потресена.
Запознах се с хората и те ми дадоха адреса на една софийска църква, а там... едно
момче ми каза, че трябва да се покая за греховете си, обясни ми за новорождението и аз
го направих самичка вкъщи. Оттогава знам, че Бог Го има, вярвам в Него и Той е с мене
всеки ден.
Кой е Бог за теб?
Онзи пастор (в Ахтопол) говореше за Божията любов, нищо друго не разбрах.
Не съм търсела някаква специална намеса от Бога, но Го открих като Любов и в
Него намерих отговор на най-важните въпро- си, които съм си задавала. Като малка вярвах в
чудеса, защото обичах приказките и не можех да приема, че един ден ще умра и повече няма
да ме има. Повярвах в един Бог, Който прави чудеса и Който ми дава вечен живот. Никой
друг нямаше тези отговори.
Коя тема присъства най-често в песните ти?
Пея за любовта Му – това е главната ми тема. Пиша за това, което Бог е направил
за мен. Даде ми да видя коренно различен свят от този, в който живеех. Даде ми да видя от-
говор на детските си мечти. Даде ми цялата Си любов!
Чувстваш ли се обичана?
Абсолютно! Винаги съм имала около себе си хора, които са ме
обичали – родителите ми и съпругът ми, който е изключително любящ и търпелив с мен.
Но това, че има един Господ, който обича повече от всички други, много ме привлече.
Никога не ме е оставял – каквото и да правя. Имала съм моменти на депресия, когато
нищо не ми се прави, не ми се ходи на църква дори, обаче знам, че Бог е на една ръка раз-
стояние. Достатъчно е да направя само една крачка към Него и Той и Той е там и ме чака.
Това е най-хубавото!
Официалният албум на групата е с 11 песни на английски език.
CD-то може да се намери в музикалните магазини, книжарница CLC;
Може да бъде поръчан от официалния издател (www.gospel.bg) или директно от групата на
email: extremumbg@yahoo.com;
www.myspace.com/extremumbg и Facebook-Extremum.
