Дата: 7 февруари 2011 16:25

Автор: Младежите

Едно незабравимо пътуване до Лом

Годината е 2011-та., месец януари, ден 22-ри. Ранна съботна сутрин в 6:45 деветнадесет ентусиазирани младежи се събрахме на отправната точка за пътуване – мисия Лом. Все още сънени телесно, но събудени духом, потеглихме с две коли и бус с глъчка, смях и вълнение за предстоящото събитие – да послужим на младежите от църква Ветил в Лом, които бяха събрали и поканили младежи от целия град – вярващи и невярващи.
Решихме през тази година да пътуваме много, за да се научим да служим на други от нашето поколение, да затуптим с едно сърце, да заговорим с една уста и да се протегнем като една ръка за Божието Царство. Самото пътуване беше едно от най-приятните преживявания! По време на пътуването ни имахме възможност да си говорим в по-тесен кръг, да обсъдим събитията, очакванията, преживяното и да се молим и пеем заедно. Точно в този ден един от нас беше рожденик и му бяхме направили страхотна изненада – в трите превозни средство едновременно се пусна диск със записани любими песни на човека, между които имаше пожелания и послания от близки за човека хора и от младежите. Преживяването беше уникално както за рожденника, така и за нас като група.
Пристигайки в Лом, бяхме посрещнати от младежите с топлота и широки усмивки. Като че ли всеки очакваше нещо! На едно място събрани повече млади хора, запалени и жадни за повече от Бога. Наистина бяхме с очакване!
Започнахме със сутришното събиране, на което присъстваха само християни /младежите от църква Ветил и ние/, което беше като две служби залепени една до друга. Младежкият ръководител там е Мичо Горанов – млад човек, изпълнен с ентусиазъм и радикалност за повече от Исус. Той водеше хвалението в началото, а после и ние се включихме за второто хваление. Хвалението беше уникално! Думите не стигат, за да опишем преживяванията ни в хвалението и поклонението! Отидохме на място, където създадохме невероятна атмосфера, в която Святия Дух слезе и започна да говори много лично на хора и общо на групата като цяло. Първо започна да говори Мичо. Той говореше за взаимоотношенията между момчетата и момичетата, интереси, предпочитания и затова, че поради чакането си за правилния човек, може да дойде обезсърчение и да погледнеш за човек в света. Той насърчи всеки един от нас, независимо от всичко, да устояваме и да чакаме онова, което Бог е приготвил за нас и никога да не се подлъгваме да гледаме в света! След това Жоро Найденов продължи за малко да говори в тази насока, а след това започна да говори в посока на изгубени неща в живота! Неща, за които си вярвал, които са ти обещани от Бога и не ги виждаш в живота си или си ги загубил някъде по пътя! Имаше силен призив за хора, които са загубили вярата си за неща и хора, които искат нов сезон в живота и във взаимоотношенията си с Бог.
Между сутришната и вечерната служба Мичо имаше желание да ни раздели на малки групи от по 4-5 човека и да прекараме извесно време заедно. Всички бяхме обгрижени с истинско гостоприемство и всеотдайност и имахме наистина невероятно време на опознаване и създаване на трайни приятелства. Всеки от тях се беше подготвил специално за нашето гостуване. Обядвахме на различни места, прекарвахме време в домовете на нашите домакини, разхождахме се на различни техни любими места, сядахме в ежедневните им кафенета и се благославяхме взаимно с компанията и общението си.
Така, без да усетим, дойде време за вечерното събиране. Тази вечер бяха поканени и младежи от други църкви, както и невярващи. Върнахме се в църквата и отново заедно потърсихме лицето, присъствието и помазанието на Бог. Хвалението започна по много нетипичен начин, защото просто не сме свикнали по такъв свободен и нетрадиционен начин да отдаваме слава на Бог. Трудно е да опишем атмосферата, но ще се опитаме да ви загатнем за какво ставаше въпрос. Осветлението беше изключено, единствената светлина идваше от цветните прожектори, които се въртяха из цялата зала. Като младежи това ни предразположи. Музиката започна, стилът беше бърз и модерен, но трудно определим. Може да се пошегуваме и да кажем, че беше нов стил в музиката наречен „Ломич“ - съкратено от Мичо (който водеше хвалението) и Лом (градът, в който се намирахме). Всъщност по-важното е, че всички младежи се чувстваха в собствени води, защото започнаха да танцуват, да скачат и да викат: „Исус, Исус, Исус”. Последваха някой познати, пък и не толкова познати песни, но радостта и танците не преставаха. Дори и хоро изтанцувахме на една еврейска песен. Като се замислим колко хубаво и колко невероятно е младите хора да сме събрани не в дискотека, където да се напием или нещо подобно, но там, където можехме да отдадем слава на Бога и то по много младежки и съвременен начин. Всичко беше прекрасно, дори и не подозирахме, че Святия Дух ще докосне много по-дълбоко събранието. Последва поклонение. Можеше да се видят хора, покланящи се по всякакви начини – с вдигнати ръце, на колене, по очи на земята, плачещи, усмихнати, всички хвалещи Бога. Дори след края на хвалението имаше хора, които не можеха да спрат да издигат ръце и да се покланят на Всевишния. Нещо се случи! Преживяхме Бог по уникален и невиждан начин. Бяхме наистина в едно свято място, като че ли Бог беше ни отвел в присъствието си някъде, в някакво интимно място в славата Си. Духът ни, душата ни и плътта ни преживяха нещо, което остана трайно в нас! От този момент, дори и вече прибрали се в София, взаимоотношенията ни с Бог са различни. Вкусили нещо различно и дълбоко, сега се стремим да останем в това и даже да искаме още и още от Неговото присъствие. За този момент се бяхме молили и бяхме го очаквали дълго време. Това беше един от моментите на преживяване на Святия Дух, които никога не се забравят. Святият Дух беше изпълнил хората, някои просто приемаха, други не спираха да се молят на непознати езици. Каквото и да кажем, можем само да загатнем за това, което Бог извърши на това място. Живият и необятен Бог чрез Неговия Свят Дух ни докосна. Като че ли атмосферата беше изпълнена със свят страх от това, което се случваше!
Тишината на поклонението съвсем естествено и непринудено премина в словото, което Жоро започна да говори. Той поговори за слепецът Вартимей и за това, че той направи всичко необходимо, за да не пропусне Исус по пътя! Бяхме предизвикани с въпроса: „Ще спрем ли по-рано от колкото трябва и ще пропуснем ли Исус?” При което имаше млади хора, които излезнаха напред за молитва! Между тях имаше такива, които Святият Дух беше предизвикал да поставят ново начало в живота си, ново посвещение към Бог! Някои от тях са били на ръба на живота си и са си мислели да се самоубиват! Други искаха да оставят срамно минало и скрити грехове, които ги държат далече от Бог! А други искаха просто да хванат Исус тази вечер и да не Го пропуснат, да живеят един наистина различен живот!
Ние отидохме да послужим на другите. Ние служихме! Молихме се за хора! И в същото време, колкото ние служихме, толкова повече Бог на нас ни послужи!
След като приключи събранието младежите от Лом се бяха погрижили и за нашата физическа храна. Имахме страхотно време, в което продължихме да общуваме, да се снимаме и да се забавляваме. На никой не му се тръгваше обратно за София. Мечтаехме да си разпънем шатри и да останем! Нещо беше станало! Всички бяхме пленени от това място и от присъствието на Бог между нас. Въпреки умората, дългия ден и преживяванията – стояхме и се наслаждавахме на онова, което Бог беше направил и продължаваше да прави!
Към 22:00ч. трябваше да тръгнем, тъй като на следващия ден всеки от нас трябваше рано сутринта да бъде в църквата ни в София и отново да заемем местата си да служим! Пътувайки към София, повечето от нас бяхме тихи. Не можеше да се намерят думи, които да опишат най-правилно преживяното. Беше просто неописуемо, незабравимо и остави трайна следа във всеки един от нас!
Създадохме трайни взаимоотношения с младежите! Общението ни не спря до там! То продължи в социалната мрежа в интернет, където въпреки разстоянието, ние можем да бъдем заедно! Обещахме си много чести такива дни заедно.
А сега очакваме следващото ни пътуване през февруари месец!

Напишете коментар