Началото
Дата: 21 март 2011 11:29
Автор: Пламен Цолов
Това пътуване се роди в сърцето ми и аз мечтаех за него в продължение на години. Да имам възможността да предприема едно голямо пътешествие с мотор през различни нации, да видя хора от различни култури, да посетя църкви и служения и да насърча Тялото Христово по време на пътуването си.Преди време опитах няколко пъти, но не се получи поради различни причини.
Направих план за едномесечно пътуване през южна Америка и тогава Филип,един приятел реши да се присъедини към мен с мотора си.
Докато мечтаехме заедно, от едномесечно пътуването ни се удължи до месец и половина.Той покани друг приятел, който да шофира с джипа си с нас и така станахме трима.
Ние картографирахме пътуването и започнахме да плануваме.Срещахме се редовно, за да обсъдим всички детайли.
Първоначалният план беше да тръгнем от Хюстън и да караме през Мексико, след това Централна Америка, Колумбия и надолу до Буенос Айрес. Другите двама нямаха ограничения и затова планираха да минат целият път до Тиера дел Фуего след това (в долната част на континента), но аз щях да ги оставя и да се върна в България според моя график като се целех да стигна до Буенос Айрес.
Готов за тръгване…
Пламен на неговия мотор готов за тръгване
След двуседмично служене в различни градове на Америка бях готов да започна пътешествието си.Имаше някои усложнения в тима, който чакаше документи за тръгване. Мина още една седмица и аз не можех да чакам повече, тъй като имах ограничено време само месец и половина за това пътуване.
Решихме да пропуснем Мексико и Централна Америка, заради времето. Също така едни мексиканци, които живеят в Тексас ни препоръчаха да не пътуваме през Мексико, защото времето не е добро и обстановката там е опасна, Гватемала и Хондурас бяха също потенциално опасни. Можехме да го направим, но щеше да бъде необходимо да летим 7 дълги дни през Мексико и това щеше доста да ни умори физически, плюс разходите, които щяхме да направим. Затова изпратихме моторите си с кораб от Хюстън, Тексас до Картагена, Колумбия и от там трябваше да тръгнем заедно.
Колумбия 
Деби дойде при мен за 10 дни и заедно
летяхме до Картагена една седмица
преди пристигането на мотора, заедно с
другата част от тима Филип и Веско,
които летяха с нашия самолет.
Когато пристигнахме пътищата
ни се разделиха, заради моя
график за служение.
Деби в Колумбия
Деби и аз отседнахме при едно чудесно 
семейство в Баранкуиля
и на следващия ден пътувахме 10 часa
с автобус до Маракаибо, Венецуела,
за да видим един наш приятел пастор
и да послужим в неговата църква
за три служби през уикенда.
Имахме страхотно време
с пастор Йорге Порас.
След това се върнахме обратно с автобуса в Колумбия.
п-р Луис, Индра и Фред
п-р Пламен и п-р Йорге Парас от Венецуела
п-р Пламен и неговото служение във Венецуела
С Деби прекарахме чудесно в Картагена.
Деби в стария град на Картагена
За нас това беше сладко- горчиво място! Сладко, защото не се бяхме виждали от един месец и можехме да имаме чудесно време на почивка заедно! Картагена е модерен град насред водата, с много високи сгради и красиви плажове. Имаше чудесен старинен град, в който се разходихме, с малки сладки магазинчета и разхладителни заведения. Това беше страхотно място за една хубава ваканция, каквато в крайна сметка се оказа, че имахме… всичко това беше сладко! Защо горчиво? Защото бяхме планували да бъдем там само докато пристигне моторът, с който да отпътуваме.
За да направим дългата история кратка, след като Деби си замина на 14 февруари - деня на влюбените, вече бяха изминали цели 10 дена, а моторът все още беше на митницата. Така и нямахме възможност да пътуваме заедно.
Най-хубавите ми снимки са от тук, защото Деби си носеше фотоапарата и направи много снимки. Ние търсихме евтин хотел, но това място е туристическа дестинация и в крайна сметка се озовахме в апартамент на 60 метра от плажа. Апартаментът беше много голям с две спални, голяма кухня, всекидневна, две бани и хубав балкон на почти половин цена от обичайната за стая.
Плажовете бяха страхотни, водата беше много топла. Навсякъде имаше търговци, които се опитваха да ти продадат всевъзможни неща: слънчеви очила, шапки, сладолед на фунийка, пресни плодове, други закуски, както и масажистки услуги. Заедно имахме хубави разходки в града и времето беше наистина освежаващо!
Красиви чанти които са ръчно изработени
Деби с местни жени
човек продаващ студени напитки
вечерен танц на плажа
п-р Пламен на балкон
Вкусни пресни плодове
традиционния начин за пренасяне на покупки
Най-накрая моторът ми пристигна,
отне 2-3 дни да го освободим от митницата, което е
доста време.
Моторът ми запали много лесно и аз бях готов за
тръгване.
В сряда 16-ти февруари тръгнах на своето пътуване.
Промяна: Пътувам сам!
Ние все още си мислехме, че ще се срещнем
с тима някъде по пътя,но имаше усложнения
и пристигането на техните мотори отне две седмици
повече от очакваното!
Изглежда щях да пътувам сам!!
Деби и аз говорихме за това и се съгласихме да
продължа напред. Просто щях да се свързвам
ежедневно чрез скайп и имейли, където имаше интернет,
а също имах и SPOT сателитно устройство за телефони
което показва къде точно се намираш когато
бъде активирано.
Ако нищо не работи трябваше да си пращаме съобщения
на телефона, за да поддържаме връзката.
